Синьо, първият филм на Кшищоф Кешловски от трилогията Три цвята, вероятно е вдъхновен от символичното значение на първия цвят от френския флаг (свобода), но сприхавият режисьор едва ли би бил толкова буквален. Вместо това той поддържа мистерията и тайната през целия филм и постига едновременно красиви и натрапчиви резултати. Жюлиет Бинош играе вдовица, която реагира на смъртта на съпруга си композитор и на дъщеря си, като се скрива от света. Спомените за миналото обаче, както и тайните, които съпругът й оставя след себе си, прекъсват нейната егоистична изолация и я принуждават да довърши започнатото.
Синьо печели най-вече от точното око на Кешловски и непогрешимия му усет за преливащите емоции, тайнствените действия и моментните детайли, които формират човешката природа. Благодарение на чувствителния сценарий и внимателния контрол върху сюжета той създава филм, чието богатство и почтеност ни дават възможност да надникнем в енигматичните обрати на душата.
